Лицата на Стендъп Бг – Николаос

Младият изключително забавен грък няколко пъти печели гласа на публиката в Open Mic състезанието за нови комедианти. Зададох му няколко въпроса, за да ви запозная по-добре с него.

Петя: Здравей, Николаос. Първият път, когато писах името ти, го обърках. Надявам се да не ми се сърдиш. Случва ли ти се често да ти объркат името?

Николаос: Всяко мое запознаство започва с думите „Ще повториш ли, че не разбрах…?“. Свикнал съм, а и така го запомнят по-добре.

П: Как реши да се пробваш на Open Mic в Комеди Клуб София?

Н: Видях го като събитие във Фейсбук, а и гръцкото в мен трепна, когато видях, че има и награда 100 лева. Не съм разказвал смешки на други хора, освен на компанията. Те се смеят и реших да тествам хумора и на непознати. Измислих някакъв скеч и взех, че спечелих.

П: Ти си неколкократен победител на отворения микрофон на стендъпа и публиката много те харесва. Занимавал ли си се с комедия преди да излезеш на сцената на клуба?

Н: Работата ми като аниматор може да се брои като комедийна професия. Задачата ми беше да забавлявам деца и спомените от тази работа често влизат в репертоара. Тогава помня, че родителите повече се забавляваха на това как 100-килограмов човек се поти в костюм на смърф, отколкото децата на тъпите ми шегички.

П: Знам, че си журналист. Работата ти помага ли ти да измисляш нови шеги?

Н: Работата ми е да следя какво се случва из държавата. Често попадам на неща, които са толкова трагични, че няма как да не се засмея. Абсурда и иронията са най-добрите оръжия на сцената и вдъхновен от политикообщественото битие го доставям на публиката.

П: Мислиш ли, че кодемията може да помага на хората да живеят по-добре?

Н: Всяка усмивка и всяка плюнка излязла от устата при смях е ценна за по-добрия начин на живот. Да оставим настрана, че като се смееш правиш плочки за лятото, но не случайно се казва – „насрах се от смях“ и „напиках се от смях“. Ето, комедията има пречистваща функция.

П: Вярваш ли, че стендъп комедията има бъдеще у нас?

Н: Вярвам, че щом комедийните формати у нас изглеждат по този начин, то българинът има нужда от по-качествен смях, идващ от ентъртейннмънт сферата и бизнес.

П: А ти искаш ли да продължиш да се развиваш като комедиант?

Н: Не виждам вече как ще живея без да разказвам смешки всеки петък.

П: Мислиш ли, че има граници, които дори и комедиантите не трябва да прекрачват, за да не засегнат някого?

Н: Хуморът е създаден за добро и той не трябва да носи негативи. Има качествени шеги на чувствителни теми, така че прекрачване на границата няма. Има безвкусие. Един расистки виц често е повод да се посмеем, но до там. Той не казва нищо. Правилно поднесената шега на чувствителна тема ще може да разсмее дори шефовете на БХК.

П: Последен въпрос – кой световноизвестен комик би искал да видиш на българска сцена?

Н: Много се кефя на Габриел Иглесиас – Флъфи. Дали заради това, че е мексиканец в Америка и се ебава с това страхотно, или заради килограмите и външния вид, този човек е безкрайно забавен и с радост бих го гледал на живо.

П: Благодаря ти за искрените отговори. Пожелавам ти успех с комедията!