Лицата на Стендъп Бг – Калин

Калин е един от първите опък майкъри на стендъп сцената в София. Реших да му задам няколко въпроса. В следващите редове студентът-комедиант разказва за увлечението си по комедията и желанието си за развитие.

Петя: Зравей, Калине, как ти казват на кратко?

Калин: Няма как. При мен всичко става бавно, с възможно най-продължителен изказ. Някак си другите хора повече от мен се вълнуват за това как ме наричат. Най-странно ми е, когато решават да не ползват обръщение и ми казват, например, “Калин, колко е часътПонякога ми казват Кръстев (по фамилия). Това най-много ми допада.

П: На колко години си?

К: На 21. Не си падам много по празнуването на рождени дни и понякога се случва да се объркам и да кажа, че съм на 20. Някои хора са ми казвали, че изглеждам по-малък и за това някои от историите на сцената ги разказвам от гледната точка на ученик.

П: Ти си студент. Какво учиш? И с какво се занимаваш в свободното време?

К: Уча психология. Много съм зарибен. С един приятел  постоянно се чудим какъв експеримент да проведем. Също така наскоро започнах един курс по психотерапия. Иначе имам много хобита. Напоследък отделям доста време, за да мисля какво ще кажа при следващата си поява в Comedy Club Sofia. Нетърпелив съм да стигна нивото, при което ще имам по-редовни излизания на сцена. Сега все още търся себе си и експериментирам. Понякога е успех, понякога е урок.
Други хобита са ми писането и четенето. Също излизам с приятели.

П: Използваш ли познанията си по психология на сцената на Комеди Клуб София?

К: Веднъж опитах да обясня, че преките щети от 11ти септември не са толкова страшни, колкото фактът, че в годините след това хората започват много повече да ползват автомобилен транспорт. Иронията е в това, че в опит да избегнат терористична атака, доста хора избират много по-рискован транспорт от въздушния и това води до много повече смърт. Уви, оказа се, че аз съм сред малкото хора, които намират нещо смешно в това.
Използвам психологията, за да преценявам кои са най-силните ми страни и да преодолявам някои от проблемите си при излизането на сцена. Също използвам знания от невербалната психология, при преценяването на хора от публиката. Но нека другите не си мислят, че им чета мислите! Не съм завършил бакалавър, така че още сричам.

П: Себе си ли си пред микрофона на клуба?

К: В повечето случаи. Човек може най-добре да поднесе мислите си, само когато е себе си. А в крайна сметка една от целите ми е да представям на публиката важни за мен послания.
Има го и това, че човек в различни компании се държи по различен начин. Така че е сложен въпросът какво значи да се държиш като себе си.

П: Фен ли си на стендъпа и ако си, имаш ли любим комедиант?

К: Разбира се – благородна професия, която радва хората! Любимците ми често се променят. В последно време се радвам на Адам Сандлър и Уди Алън. Имат много индивидуални стилове, пък и се възхищавам на хора владеещи самоиронията. Също, в някои интервюта, Адам Сандлър е по тениска и къси гащи.

П: Според теб комедията помага ли на хората по някакъв начин?

К: Да, поне временно. Може да не решава проблеми, но да ти даде настроението, за да си мотивиран да опитваш. Комедията, както и повечето видове изкуство, е източник на идеи и алтернативни гледни точки. Все неща, от които хората имат нужда, поне в някаква умерена степен. Също така комедията помага на хората да изберат какво ще правят през дадената вечер. Винаги могат да дойдат в The Comedy Club Sofia и да се забавляват, заедно с любимите си хора.

П: Мислиш ли, че стендъпът има шанс в България?

К: Шанс има. Трябва да кажа, че напоследък има все повече доброволно правостоящи на шоутата ни, така че положението е обещаващо.

П: Забавляваш ли се на сцената на Комеди Клуб?

К: Да. Естествено е да се съсредоточа върху материала си, когато не се представя добре. Случва се, пък и съм много критичен към себе си. Но това е по-близо до слизането на сцената. Излизането винаги е свързано с положителни емоции. Все още не се е случвало да нямам желание да се изявя.

П: Искаш ли да продължиш да се развиваш като комедиант?

К: Определено. Влязло ми е в топ 3 на мечтите. Трябва да призная, че комедията промени живота ми. Напоследък съм много по-творчески настроен и мотивиран. Понякога хората ме питат защо се смея. Аз просто съм измислил следващата си шега.

П: Последен въпрос към теб – като малък искал ли си да разсмиваш хората?

К: Да. И то не просто да ги разсмивам – за мен винаги е било много важно да правя добро за другите. Това е само един от начините. И си го бива. Малко преди да тръгна с последната си приятелка, се бяхме обзаложили дали ще успея да я разсмея за под една минута. Не беше трудно. На сцената на The Comedy Club Sofia е много по-трудно, тъй като не можеш да използваш шеги от интернет. Трябва да са си твои.

П: Благодаря ти за изчерпалетните отговори. Успех!