Лицата на Стендъп Бг – Александър

Александър е един от първите победилети в Open Mic на сцената на Комеди Клуб София. Младежът има страхотно чувство за хумор и показва потенциал за комедиант. В това интервю той говори за себе и любовта към комедията.

Петя: Здравей, Сашо. Така ли ти казват на кратко?

Александър: За съжанелие не  – би било твърде лесно. Гордея се, че имам страхотни приятели, но хуморът в нашата компания винаги е бил малко по-особен и ако някой изпитва трудности със звука „р“ не може това да се пренебрегне. Казват ми Дъро (от АлексанДЪР), което е само поредният прякор, който е леко смущаващ. Наскоро реших да взема нещата в свои ръце и да си измисля прякор, който най-много да подхожда на личността ми. За съжаление имало и някакъв боксьор, който продължавал напред и има същия, но мисля, че ще го убедя да го наричат Кубрата занапред, за да не объркваме феновете.

П: Ти си един от първите победители на OpenMic в Комеди Клуб София. Какво те накара да се пробваш на сцената?

А: От момента, в който гледах за първи път Иван Кирков, Васил Ножаров и Николай Банков, исках да се пробвам, но тогава не знаех, че се организират аматьорски вечери в Комеди Клуб София. Винаги съм обичал да съм център на внимание, да забавлявам компанията, понякога дори и да не искат. В гимназията ми в Благоевград учениците организирхме всяка кодина комедийно шоу за Коледа и за завършването на абитуриентите. Естествено не беше на много професионално ниво, но тръпката от излизането на сцената не ми е непозната. Въпреки това имаше около 20 дни от записването ми до явяването на пърия Open mic в Комеди Клуб София, в които минах през фази от „отивам там и ще ги пръсна“ до „защо ми трябва да се излагам“, но когато излязох на сцената почувствах, че съм си на мястото. Добре, че не се отказах!

П: С какво се занимаваш? Намираш ли баланса между работата и комедията?

А: Другата ми кариера се разви също толкова неочаквано, колкото комедийната. Завършил съм „Счетоводство“ и „Финанси“ и докато следвах, започнах работа в един склад, просто за да се издържам. Никога не ми е минавало през главата, че ще се занимавам с транспорт и логистика вече шеста година, но се оказа доста интересно и динамично. Баланса го намирам най-вече благодарение на колегите ми. Когато знаят, че имам „рецитал“ (както шефката ми се изразява) вечерта, ми се дава време да се подготвя, може да поотбича някоя задачка. Когато имам нов материал те са и опитните зайчета, които първи дават мнение. Абе готини хора 🙂

П: Ти си от Благоевград. Къде се намира повече комедия – в София или в по-малкия град?

А: В Благоевград съм завършил гимназия, иначе съм от с. Крупник – дълбок провинциалист. За комедията в живота не е определящо географското положение, а нагласата на човек. Просто на различните места са различни нещата на които хората предимно се смеят. Може би в София сблъсъкът на различни хора от различни краища на страната ни помага да гледаме на живота и от друг ъгъл.

П: Женен си за красива млада дама. Тя как приема излизането ти на сцена?

Красивата млада дама, все още няма халка – само с годежен пръстен съм я обзавел, като планираме догодина да финализираме процеса. С радост мога да кажа, че тя е най-големият ми фен (дано не си остане и единствен).  Никога не съм чул „ама това е несериозно, как така ще ходиш да ти се смеят в един бар“, даже през повечето време тя е движещата сила в моята кариера – написа ли си материала, подготви ли се за петък… Когато знам, че тя е в публиката и чувам смеха и, въпреки, че знае всички истории на изуст, това ми дава увереност. А и от съвместният ни живот черпя доста идеи за материал. Обичам те, Шуш 🙂

П: Мислиш ли, че стендъп комедията има почва за развитие в България?

А: Ако не мислех така, нямаше да влагам толкова усилия. За мен е чест да вървя по стъпките на хората, които създадоха stand up-a в България. Българите сме темпераментни и обичаме да се смеем, най-често на самите себе си. Във всяка компания има един комедиант по призвание.

П: А ти смяташ ли да се развиваш като комедиант?

А: Това би било осъществена детска мечта,  като дори не съм предполагал, че я имам. Преди исках да стана журналист, актьор, да се изявявам по някакъв начин. За съжаление, както много хора, избрах по-прагматичния и „правилен“ път. Когато се появи stand up-а, всичките ми приятели казаха „Ей, това е било за теб!“. Не знам дали някога ще събера 1400 човека в Зала 1 на НДК, но даизляза на сцената на Комеди Клуб София и да чуя „Беше ми отвратителен ден, а сега ме скъсахте от смях“ не е малко за мен.

П: Последен въпрос – коя е най-личната история, която използваш на сцената?

А: Все още нямам много богат материал, и по-голяма част от материала са реални преживявания, които са малко поукрасени. Може би най-лична ми е първото нещо което разказах на микрофона на The Comedy Club Sofia – историята за Студентски Град, с която спечелих и първия Open Mic. Тогава разбрах, че не съм забавен само за приятелите ми. Който не ме е видял тогава, да се чувства поканен на 28 април (четвъртък) в най-доброто  място за комедия в София (в отговора има продуктово позициониране).

П: Благодаря ти за изчерпателните отговори. Пожелавам ти успех и скоро да станеш официално съпруг на жената, която те подрепя толкова искрено!