News Ticker

История на стендъп комедията

mark twain

Всички в един момент сме виждали един човек, с един микрофон в youtobe, но преди да има youtube, стендъп можеше да се види само по телевизията или на живо, а преди това е нямало и телевизия, а още по-рано го е нямало и микрофонът и стигаме до въпроса кога е възникнало това нещо, на което днес хората му казват стендъп комедия.

За първи път терминът Stand-up придобива официален статус някъде през 60-те години. Но това не означава, че стендъп комедията е само на половин век. Просто дотогава за нея не е имало отделно име и като цяло всеки, който по един или друг начин е разсмивал хората е бил смятан за един вид комик.
mark twaint2Добре де, но всяко нещо, което го има трябва да има начало и край, нали? Та, кога започва стендъп комедията? Много хора считат Марк Твен за основоположник на този тип изкуство, тъй като той е вероятно и първият, който пътувайки из страната е забавлявал група хора със своите остроумни и смешни мисли и истории. Дотък добре, но ми е трудно да приема, че преди него не е имало хора, които да са правели същото, или поне подобно нещо.

Със сигурност е имало, просто не са имали късмета да са известни колкото него и затова са забравени заедно с шегите си (дано да не са били смешни, защото иначе много ще ме е яд, както ме е яд за книгите в Александрийската библиотека). Защото в Америка и Англия например, по панаирте наред с всичките фокусници, магьосници, клоуни и джуджета е имало и така наречените joke-tellers, които по един или друг начин не са правили нещо много по-различно от това, което в момента правят големите имена в стендъпа като Louis CK, Ricky Gervais, Eddie Murphy и др. – намирали са по нещо смешно в живота около тях, подготвяли са материала си и са го разказвали на хората. Ако е било забавано публиката е оставяла по нещо в шапката на земята. Почти както сега. Ако обаче се върнем още по-назад в историята и стигнем до времето на древногръцката драма, или на уличните клоуни в древен Рим, щяхме да бъдем доста скептични ако някой ни кажеше, че тогава е нямало стендъп. Ама разбира се, че и тогава е имало. Сега, нямам си и представа на какво са се смеели тогава, но знам, че това някой да разправя нещо смешно на група хора със сигурност датира още от времето, от когато съществува и човекът. Така че, едва ли можем да говорим за начало на стендъп комедията. По-скоро да поговорим за нейното развитие – от древността, до ден днешен.

Както казах, трудно ми е да си представя на какво точно са се смяли хората през средновековието, пък и като цяло през различните периоди на историята. Но съдейки по литературата от съответното време, най-вероятно до началото на 20-ти век е ставало въпрос по-скоро за забавни истории, анекдоти и като цяло неща, за които комедиантите са внимавали да не прекрачат границата. Ами да, представете си само, някой преди 1000 години например, да си направи майтап с това, че църквата е корумпирана?! В най-добрия случай отива на гилотината . . А това, което представлява стендъп комедията в нашето съвремие, а именно – голяма доза самоирония, надсмиване над всякакви табута и болезнени теми и прекрачване на границата на общоприетото, може би за първи път се появява чак по време на втората световна война, когато на различни вечеринки на бойното поле, комици (в повечето случаи войници с театрално образование) са забавлявали своите колеги с истории, в които са се надсмивали на своето тежко ежедневие във времето на война. Правели са си майтапи с генералите, с раните си и най-вече със смъртта . . . Смехът за тях е бил един вид бягство от грозната реалност, в която са били принудени да живеят ден и нощ. Но ето, че идва и краят на войната, а стендъп комедията вече е претърпяла своята основна метаморфоза, а именно – всичко, коието ни заобикаля, което правим и за което си мислим е ОК да го иронизираме и използваме в стендъпа. В комедиийните клубове в Англия и САЩ тенденцията някой да излезе пред публика и да я забавлява с предварително подготвен материал се запазва, но вече основната промяна в стила е, че този вид изкуство вече не фокусира толкова въру забавни случки, анекдоти и безобидни смешки, а постепенно започва да обхваща точно онези неща, за които ние си мислим, но ни е страх да говорим.

Сексът, политиката, религията, са само част от нещата, с които до тогава е било немислимо някой да си прави майтап. Наистина! Представете си само какво би се случило на комедиант от средновековна Англия например, който казва смешка за Исус Христос! В нашето съвремие обаче, великият и за съжаление вече покоен Джордж Карлин е известен с материала си за Библията и вярата в Бог. С този свой материал, ако го беше направил в средата на 20ти век например, той би бил заклеймен и едва ли щеше да достигне върховете на комедията, каквито покорява години по-късно. Но именно негови са и думите: „ Задължение на комедианта е да намери къде точно е границата на приемливото и съзнателно да я прекрачи”. Именно великият Джордж Карлин прави точно това през 1972 година, с монолога си „ 7 неща, които не трябва да казвате по телевизията” , по-късно довел до общонационално недеволство в САЩ, съдебен процес за непристоен език, но и за първи път показал, че стендъо комедията е рядък вид изкуство, в което граница на допустимото просто няма. А какъв ще бъде стендъпът след години? Остава да видим! Но едно е сигурно, под името стендъп или не, това нещо го е имало от когато го има и човекът. И ще го има и дотогава.

– Статия – Николай Банков

Leave a comment

Your email address will not be published.


*